Камчия

 Устието на река Камчия е едно от най-красивите места на българското Черноморие.Намира се на 34 км южно от Варна и на 504 км източно от София. Отличава се с обширни плажове, набраздени с пясъчни дюни.

Всяка секунда 9000 л от реката се вливат в Черно море като през пролетта това количество достига 30 000 л. Река Камчия се състои от два по-малки притока – Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източна Стара планина. Заради неочаквани силни бури през април 1997 г. Луда Камчия наводнява голяма част от обработваемата земя и резервата Лонгозa. Бушуващата вода застрашавала да събори язовирната стена и да наводни ваканционния комплекс. Местните хора смятат, че това е божие наказание, защото през 1960 г. са променили течението на реката като са построили язовир Цонево.

Реката пресича Стара планина, преминава през уникална лонгозна гориста местност и се влива в Черно море. Реките Ропотамо, Дяволска и Велека имат подобна на нейната геоложка структура, а именно – пясъчно-глинеста почва, покрита с дива растителност и обширно устие. Някога Камчия е носила името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното й име е с кумански произход. На левия бряг на реката е построена римска крепост, наречена Ерите. Днес лонгозната местност на реката е обявена за биосферен резерват, включен в програмата МАБ на ЮНЕСКО.